сряда, 8 юни 2011 г.

На дъщеря ми

Много време се чувствах самичка,

гледах дълго след всяко дете,

но за радост родих дъщеричка,

беше късче от мойто сърце!



Гледах малки краченца ,ръчички,

гледах малкото сладко лице

и се губех в две живи очички.

Имах най-прекрасното малко дете!



Гледах как расте,после как се изучи,

как превръща се малко по малко в жена,

как каквото поиска ,успя и получи,

как за нея разкри се ,хубав света!



Дъще моя ,пораснала вече,

не след дълго ще си майка и ти!

Ще поемеш в ръцете си малко човече

и щастлива със него ще си !



Че децата са скъп дар от Бога,

те реалност са мила на свидни мечти.

И за радост са те,а понявга тревога,

но без тях са самотни нашите дни!


ЕВГЕНИЯ Г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар