Много време се чувствах самичка,
гледах дълго след всяко дете,
но за радост родих дъщеричка,
беше късче от мойто сърце!
Гледах малки краченца ,ръчички,
гледах малкото сладко лице
и се губех в две живи очички.
Имах най-прекрасното малко дете!
Гледах как расте,после как се изучи,
как превръща се малко по малко в жена,
как каквото поиска ,успя и получи,
как за нея разкри се ,хубав света!
Дъще моя ,пораснала вече,
не след дълго ще си майка и ти!
Ще поемеш в ръцете си малко човече
и щастлива със него ще си !
Че децата са скъп дар от Бога,
те реалност са мила на свидни мечти.
И за радост са те,а понявга тревога,
но без тях са самотни нашите дни!
ЕВГЕНИЯ Г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар