А после си отивам. Като мисъл...
Откакто второто ми име стана Нежност,
приличам до полуда на измислица.
Небрежно галя нечия сериозност
и гъделичкам строгата и вратовръзка.
Понякога съм лоша. И виновна.
Категорична, много. Като спусък.
Понякога се влюбвам. И съм тъжна,
и истинска, и страшно непонятна.
А мостът към сърцето ми е въжен.
Преминеш ли го - няма път обратно.
Макар, че аз си тръгвам ненадейно.
Като една прокудена, досадна мисъл.
Какво, че второто ми име беше Нежност.
Изглежда на внезапност съм орисана...
Caribiana
Няма коментари:
Публикуване на коментар