Да съм сълза
и да съм песен.
И тишина да съм,
и звук...
Към връх висок,
по път нелесен,
да пазя ласката
в юмрук.
И вик да съм,
и стон сподавен,
вълна безумна
и крило...
И стих --
макар и позабравен,
и миг
от звездно потекло.
Небесен огън,
лъч изгубен,
искрица
от нетленна жар...
Да впивам жадно
поглед влюбен --
и в бучка пръст,
и в кехлибар.
Покой сърцето
да не знае.
О, Боже!
Нека издържа...
Това е Любовта.
Това е!
Останалото
е лъжа.
Павлина Стаменова
Няма коментари:
Публикуване на коментар