сряда, 22 юни 2011 г.

Прозрение

Да съм сълза
и да съм песен.
И тишина да съм,
и звук...
Към връх висок,
по път нелесен,
да пазя ласката
в юмрук.


И вик да съм,
и стон сподавен,
вълна безумна
и крило...
И стих --
макар и позабравен,
и миг
от звездно потекло.

Небесен огън,
лъч изгубен,
искрица
от нетленна жар...
Да впивам жадно
поглед влюбен --
и в бучка пръст,
и в кехлибар.

Покой сърцето
да не знае.
О, Боже!
Нека издържа...
Това е Любовта.
Това е!
Останалото
е лъжа.

Павлина Стаменова

Няма коментари:

Публикуване на коментар