Дали препускаме безумно, или стоим,
дори разумни да сме, някой ден приключва,
а спомените няма как да променим.
Ще дойде миг, когато няма да ти липсвам,
тогава ще съм част от теб - а ти от мен.
И няма вече с тялото си да описвам
греховния желан рисунък съкровен.
Аз само ще съм малко побеляла,
с оставени от времето бразди.
Навярно ще съм тъкмо помъдряла,
но пак ще моля сбъдване от падащи звезди.
Безмълвна обич Тук ще ти оставя -
към Светлината щом поема... Не плачи!
Да те обичам още. Няма да забравя,
когато съм
без спомени,
без глас
и без очи!
Жулли (Юлия Димитрова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар