В любовта - несънуван каприз.
От солени вълни неизлято.
Непрошепнато с морския бриз.
Помечтах те, подобна на юни.
Най-жадуван за чувствата дар.
Незамлъкнали в тъмното струни.
Неугаснала в чашите жар.
После в юли видях те желана.
Мокри стъпки и две хвърчила.
Бяла радост, подобна на пяна,
сякаш чудо за мен си била.
Беше в август докосващо синя.
Топла сянка под буйни листа.
Сладък дъх на узряла смокиня
и свирня на щурците в нощта.
Но накрая въздъхна земята
своя слънчево-син послепис...
Ти ми стана несбъднато лято.
В любовта - несънуван каприз.
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар