Животът ми е пареща пустиня.
Всеки оазис в нея е мираж...
Но ако тебе някъде те има
при мен да дойдеш имаш ли кураж?
...
Ако преди във нас да е родена
е невъзможна нашата любов,
ще искаш ли да бягаш ти от мене
или за тази обич си готов?
И ако бях на края на света
ти щеше ли да чакаш да се върна,
или ще прекосиш тази земя
само и само за да те прегърна...
Сърцето ми ако тупти различно
ще бие ли и твоето така?
Ще имаш ли кураж да ме обичаш
ако обречени сме в любовта?
Ако съм грешка аз непоправима
дали ще искаш с мене да сгрешиш,
и болката във мен неутешима
ще можеш ли с любов да изцериш?
Ще имаш ли куража да нахлуеш
във моят свят, след дългото си скитане,
ще бъдеш ли готов от мен да чуеш
това, което в погледа ми скрито е?
И ако отрекат се някой ден
от мене всички мои близки хора,
кажи ми, ще останеш ли до мен
ще бъдеш ли ти моята опора?
...
Животът ми е пареща пустиня...
И чакам теб...Дано не си мираж!
Аз вярвам, че любов все още има,
но ти за нея имаш ли кураж?
автор: Avis_Rara_83
Няма коментари:
Публикуване на коментар