Когато сме малки ни учат,
бъдете добри, правете добрини,
когато пораснем разбираме,
колко наивни сме били!
Добротата е мит, нереален
няма я в нашият свят,
тук си уважаван, щом си нахален
щом си без срам!
Добрите ги няма, има наивни
непораснали деца,
повярвали на мама като казвала "бъди добра".
Грозна картинка е животът и отвсякъде личи,
заобиколени от човешка слабост,
станали сме зли,
радваме се ако някои падне,
вместо да му подадем ръка,
нагло му се смеем зад гърба!
Айде някой да ми каже къде е тая доброта?
Лицемерие и злоба,
страх и суета,
много пари и дрога,
ТОВА Е СВЕТА НИ СЕГА,
загубили сме всички чувства,
станаха те слабости за нас,
затова не знаем как се обича.
Не обичаме слабостта да говори вместо разума!
За жалост това е живота,
такъв го създадохме ние,
а къде е доброто
нека всеки сам да открие!!!
от Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар