като облак врата ми обгръщат.
На ухото ми шепне - мойто малко дете
всяко утро във песен превръща.
Става с обич, с целувка и с нови мечти.
Днес е с водно-прозрачни желания -
бляскат искрици в тези светли очи
само с вафла и детско списание...
Днес е малка - играе, и тича, и пее,
по детски казва какво се е случило,
и с децата безгрижно и звънко се смее.
Нека. Цял живот после ще има да учи.
Златни са нейните нежни къдрици.
А във моите сребро се прокрадва.
"Мамо, ти си мойта красива кралица!"
И отново сърцето ми грабва.
Някой ден тази сладка малка жена
на света на вратата ще чука.
Нека, нека ме буди. Имам време да спя.
Щом тя си замине оттука.
Надя Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар