оставяйки следите си навсякъде, дори по мен.
Назад не мога да го върна... даже и с магия,
но има (зная) мигове, в които искам то да спре...
Като художник по косите ми рисува бели нишки.
Гравира бръчки по лицето ми и... в моето сърце.
Във мислите ми с дъх извайва милион въздишки,
а с пръсти нежни във мечтите ми рисува ветрове.
За минали любови, болки и обиди не тъгувам,
защото е непоправимо - няма връщане назад.
За бъдеще далечно щастие и обич не планувам -
не зная ще ме има ли след ден (дори след час).
Оставя времето навсякъде следи от свойте пръсти,
превръщайки нощта ми в ден, а "утре" във "сега".
И колкото повече минало натрупам зад гърба си,
със толкова скъсявам бъдещето си на този свят.
Рождените си дни с тъга наричам вече остаряване.
Свещичките на тортата си вече се отказах да броя.
И не е важно времето по мен какви следи оставя.
По-важно е от мене да остане в нечие сърце следа...
Автор : SAS ( Селвер )
Няма коментари:
Публикуване на коментар