от оня свет, във който тънеш в мрак,
от нищото, от болката, от мъката
и пипнешком по пътя пак вървях.
Огледах се за знаци и събития,
които да ме върнат към света.
Огледах се за изход, за пътеката,
която води пак към светлина.
Тогава, там с очи съзрях лицето ти,
усетих във сърцето топлина...
Потърсих да докосна пак ръцете ти,
които да ми върнат любовта...
Galydim
Няма коментари:
Публикуване на коментар