изход се опитвах да намеря
На мрачните си дни в сивотата
ръце исках да протегна, разперя…
Да прегърна светлината – тиха, моя
Да я върна в душата си сломена…
Да докосна свободата вечна, покоя
Да повярвам в любовта неизменна…
Сляпа търсех ръце, надежда силна…
Невиждаща препъвах се в мрака
А сърцето ми като птица безкрила
в затвора си-клетка тихо зачака…
Няма коментари:
Публикуване на коментар