Бучка лед в топли длани

Измислих те. Сега те нося
в себе си – като зрънце любов.
И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!

Измислих те. И дълго с пръсти
чертаех те по заскреженото стъкло.
На зазоряване, с мисълта по теб.

Измислих те. Сега те пазя
като сетния полъх от лято.
Мечтата на моя живот, без която...

Измислих те. В ръцете си
те скътах – да не мръзнеш –
крехко цвете любов.

По пътя си не съм те извървяла.
Прегръщах те. И те копнях.
И още... До теб ще стигна.

Измислих те. Защо ли?!
С теб изстрадах най-трудните минути.
Жадувам те. И зная, че те има!

За мен и теб – като глътка въздух,
за да дишаме.
За нас – най-чистата глътка вода.

Бучка лед в топли длани. И зрънце любов,
което ще се съвземе
след трудната зима.

Имам те. Имаш ме.
Какво от туй, че те измислих?!
Съществуваш!

В моя свят. И в твоя – аз.
Не сме измислица...
Просто погледни назад -

за миг – почти успях да те настигна.
Защото ли?! Защото се родих
в твоя свят – като измислица, но с име...

Делим наполовина
самота , кръст и грях –
а какво сме без тях?!

Обърни се бавно -
за миг. Виждаш ме.
Изживей ме така, сякаш съм вечност...

автор: нелла_голд