Очакване

От толкова време.
Усещам, че търпението е мой патент.
Дефинирах го чакайки.
Премислих и целия си живот,
всяка една възможност,
всеки един вариянт премина пред очите ми,
а на яве нищо не се случи.
Преживях го сякаш.
Но на сън.
А после го забравих.
И никой нищо не разбра,
защото беше без значение.
Беше мой, личен,
т. е. - несъществувал. Никога.

Чакам…
Свикнала съм, вече.
Имам още много време.
Минути с всякаква форма се търкалят пред очите ми.
Но и болка имам,
а с нея и тягостно чувство,
че отново ще е само мечта.
Твърде много привикнах да сънувам.
Понякога е самотно,
но няма друга възможност,
когато другите бързат,
а ти не си ничия цел.
Когато слънцето залезе, без да си пристигнал
остава надеждата,
остава да чакаш,
че някой ще дойде при теб.
Понякога очакването е смисъл.
Понякога бреме…
А аз още чакам.
Отдавна.

Светослава Димова