Любовта е лошо чувство - прави ни нещастни

Събирам си парчетата - след тебе разпиляни.
Опитвам себе си да подредя - подобно пъзел...
Във сейф заключвам спомените - от сълзи пияни.
И връзвам пътищата, водещи към теб, на възел.

Като след ураган събирам всичко свое оцеляло,
но доста от парченцата ги няма - просто липсват.
И колкото да пренареждам - пак не ставам цяла.
И както и да ги редя - парчетата на пъзела не стигат.

Раздялата е всъщност вид сбогуване със целостта си.
След края на една любов не можеш цял да оцелееш.
Изгубваш безвъзвратно част от себе си (от същността си),
а после цял живот с остатъка се учиш да живееш...

Безименни са вече чувствата, пресъхващи във мойте вени...
Следтебно опустяха и усмивките, и сънищата, и мечтите.
Потъвам в безнадеждност, заедно с надеждите си изморени.
Оставям времето да излекува празнотата ти - във мене скрита.

Взривявам всички мостове към себе си и към сърцето,
за да не може никой вече да ми причини... любов и страсти...
Зад гордостта си скривам болката, сълзите си и страховете.
И вече знам, че любовта е лошо чувство - прави ни нещастни...

Събирам си парчетата... живот - след тебе разпиляни.
А можех да съм твоя (бях ти обещала) даже след безкрая.
Сега съм стих недонаписан, приказка съм недоизживяна.
И моля се животът да ми стигне, за да те забравя...

Автор : SAS ( Селвер )