и не усетих как в сърцето ми се сви,
и не разбрах че търсила съм теб,
но в себе си те приютих.
Не я познах когато разтопи
натрупания лед във моята душа,
разкъса тишината и покри
косите ми със дъхави цветя.
Не я виня че закъсня,
че бях забравила вкуса на вятъра.
Аз искам само да я задържа,
че иде ли си пак ще съм ограбена.
Не те видях когато си дошъл
и не разбрах че всичко промени.
Единствено в сърцето ти се свих
и молех ти се: Остани!
http://www.sibir.bg/blog/BlondiSim/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=61324
Няма коментари:
Публикуване на коментар