не можех да играя или да ти чета,
когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз да отделя.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах.
Ти дотърча с рисунка и с весел смях
ми каза:Мамо,виж каква шега!
Аз рекох:Дъще,чакай малко,не сега.
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам.
На пръсти отивам лампата да изгася,
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят
и изведнъж момичето пораснало е
и вече е жена.Не е край теб
с молбите си безкрайни,
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта...
това са вече минали неща.
Ръцете ми заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ти с
: Мамо,моля!........
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/25221
Няма коментари:
Публикуване на коментар