не можеш в рамка да ме окачиш, там на стената,
крилата ми не можеш да счупиш, ти нямаш тези сили!
Не можеш да ме покориш, не ще ме притежаваш,
не съм ти скъпа вещ!
Но съм тук, не го ли оценяваш,
не искай сърцето ми да оковеш.
Не можеш да отнемеш, мой-та вяра,
не ще изтриеш и усмивката,
не можеш да ме притежаваш, аз съм свобода.
Ти можеш да владееш, моите думи,
да направляваш моите дела,
да имаш тялото, но без душата,
душата ми, тя няма цена,
не можеш да я купиш, тя не се продава!
Повярвай си, че ти ме имаш,
повярвай във наивните фантазии,
аз не съм красива ваза, да украсиш със мене дните си,
свободна съм и зная да обичам,
аз имам своите мечти,
зад привидна, кротко-та
стои силна жена, независима,
а ти мисли си, че съм твоя сянка,
не мили, тук не си познал
аз сянка съм, но на ЧОВЕК!
Той няма твоя силует.
от Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар