Имам чувството, че точно теб съм чакала
и съм те познавала преди.
В миналото сме били приятели,
(минало преди да се родим).
Имам чувството, че ще ме заговориш,
виждала съм сцената насън -
срещаме се сред тълпа от хора,
ти си себе си, а аз не съм.
Аз съм озарена от безгрижие,
безкомпромисна и неглиже
в снежнобялата си риза
с неприлично деколте.
Ти ме разпознаваш отдалече,
втурваш се задъхано към мен
и изричаш междуметия,
и си като заслепен.
Аз се спирам, люшка ме тълпата
като разтревожено море,
чувството поражда се внезапно,
пръква и не може да се спре.
"Химия" - навярно ще ми кажат
приземените люде,
но (кълна се!) сивите паважи
се покриха с цветно кадифе.
Имам чувството, че точно мен си чакал.
Ето ме. Прииждам на вълни.
Сънищата сбъдват се понякога.
Срещали ли сме се и преди?
Румяна Йорданова - osi4kata
Няма коментари:
Публикуване на коментар