която ще разказваме на внуците.
И ще разлистваме любими страници,
които ще сме преживели - истински.
Съвсем не ми е трудно да я вярвам -
захранена с надежда и доверие.
С корица - без рисунки украсена,
я пишем... даже нямаме заглавие.
Когато замечтахме я, си спомням –
бе месецът на късното ни лято,
записахме на страницата - първа,
копнежите ни съкровени - плахо.
Тогава ми призна, че нямаш своя –
красива приказка, която те изпълва.
Аз позволих ръката ми да вземеш,
докато пишеш – за да те допълвам.
Неусетно я започнахме без думи -
след време, като я четем ще радва.
Отдавна знам, за да се случи...
Да пожелаем приказката трябва!
Жулли (Юлия Димитрова)
"И най-голямата радост не е достатъчна,
ако няма с кой да я споделиш."
Няма коментари:
Публикуване на коментар