Изхвърлих всички стихове във коша.
Отказах се от своите приятели
и от добра реших да стана лоша.
Като отшелник се затворих в къщи
не се показвах денем от вратата,
а нощем само тъмнина прегръщах
и дълго разговарях с тъмнината.
Най-страшното бе сутрин. Светлината
се хвърляше към моя дом затворен.
Изпотрошаваше без жал стъклата
като хлапак немирен и злосторен.
Така живея аз - забравена,
въздигнала за свой бог самотата,
сама със злото дето си направих,
сама със спомените, болката, тъгата.
Откъснах се напълно от света,
домът ми се превърна в пепелище,
където руини и куп листа
останаха след мен и друго нищо.
Посрещам малко плахо есента,
с помръкнали очи изпращам птиците.
Сега се уча тайно да летя,
за да докажа, че не съм измислица.
М. Стефанова
Няма коментари:
Публикуване на коментар