И сърцето ги вижда, ако силно се взре.
Те размахват крилата си бели в простора
и не може със тях Любовта да умре.
Има ангели светли сред водите солени.
Те ни милват със своите нежни перца.
Те събират ни, щом сме от зло разделени
и ни правят невинни, като малки деца.
Има ангели. Слепи били са очите,
но проглеждат от полъх на бели крила.
И целуват се устни, до вчера сърдити.
И докосват се, пълни със прошка чела.
Има ангели в мрака на нашите връзки.
Виждат нашата болка. Чуват нашия зов.
И след миг ни заливат с благодатните пръски
на едно чудотворно море от Любов.
Има ангели. Ти си от тях. Благодатна.
Заредена със огън и приказна власт.
Да събираш, където раздяла внезапна
е отнела искрата на всеки от нас.
Бели ангели! Има ги! Вече го зная!
Те пристъпват красиви и носят цветя.
А зад тях, възхитително нежна от Рая,
идва всякога Тя... Любовта!
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар