помолих го и той ми обеща
със него аз да те прегръщам вече
дори да си накрая на света.
С дъжда говорих – топъл и спокоен
да те докосва нежно през деня
в очите да не идва безпризорен
а само - като капчица роса.
С деня говорих – искаше отново
да те рисува с есенни листа
и после върху скицата готова
да нанесе - и моята душа.
С нощта говорих – топла и красива
да те приеме в своите поля,
в тях звезден шал над тебе да извие
и да ти шепне – моите слова.
Говорих с времето за нежните ти длани
за чувствата... за твоите очи
помолих го – по-дълго да остане
надявам се че то ще ми прости.
Чавдар Райчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар