Самота

Когато хиляди пъти
те прободе самотата
преставаш да я усещаш
става част от теб
полепва по кожата ти
просмуква те до кости
прониква те
не можеш да я отхвърлиш
не можеш да избягаш
тя е с теб
дори и на най-шумните места
остава ти
да я преобразуваш в любов
към всичко което не познаваш
и от което изпитваш страх
приемаш
без да изискваш
без да мислиш
потъваш в нея
благодариш й ...

Лидия Гълъбова