за към най-последния етаж.
Дверите сами ще се отворят,
ще ме призове красив мираж,
в който всички хора са щастливи,
с весели, усмихнати лица,
а в гърдите, вместо рани живи -
светли кехлибарени слънца.
Всеки дом ще бъде храм от обич
и за говор - песен ще звучи.
Времето ще дреме в стар часовник,
птичката изпратил да лети...
Без автомобили, без бутици,
без боклуци, псета и воня
от цинични сплути политици,
тъпи сериали и гласа
на сто тунинговани кокошки,
пъстри като коледни елхи,
вкопчени на Моисей за топките
тъй, че нежно да го заболи...
Казвам ви, ще хвана асансьора
към един красив, по-хубав свят.
Само че в опашката е зорът -
гледам доста хора се редят.
Автор: риа (Гергана Иванова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар