Прости ми, че нахлух в живота ти
Прости ми, че посмях да го
обърна наопаки, да го променя
Прости, че ти позволих да ме видиш
толкова уязвима, наранена
Вярвам, че научих се да следвам
сърцето си, желанията си
Не се страхувам да бъда сама -
макар и тежко, не е непосилно
Душата е ценен дар–разбрах...
не можеш на всеки да я даваш...
Не можеш от други да я взимаш.
Тя е свята. Душата е подарък...
А обичта е свобода, аз знам -
не съм обичала, моето е егоизъм
Предпочитам да чакам, да бъда
свободна, да бъда себе си
Преди да нахлуя в нечии живот,
да го обърна наопаки... и да се
заблуждавам, че завинаги ще
оставя отпечатък в душата му...
Публикувано от Вяра Киркова в Стихове
Няма коментари:
Публикуване на коментар