без до лудост това да го плаши.
Да открие тайния извор в душата ми.
Да потънем в нестихваща жажда.
Да усеща колко са цели минутите
в тишината, когато прегръщаме.
Да ми бъде посока , когато сe губя,
за да има къде да се връщам.
Някой, който, просто така, без причина,
би целунал брега недокоснат.
Някой, който умее да бъде обичан.
И задава открито въпроси.
Някой, който би ме последвал в мечтите.
И не би ми прекършил крилете.
Някой, който носи смелост в очите си
да открива нови вселени.
Не, не принцове търся. Аз съм пустинна.
И живея в един от оазисите...
Сънувам един алхимик, че се скита
и извора търси, скрит във душата ми...
Бисерче (Бистра Малинова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар