Ония, дето трудно се предвиждат...
Мъжете със стоманено лице...
С сърце, което девет порти крият...
Мъжете- войни, с поглед на орли...
С черти сурови, в битки закалени...
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни...
По- грубите, по-дивите мъже...
не фини, нежни със обноски светски...
А тия, що брадата им боде...
С ръце - въжета плели, а не плетки...
Харесвам непрозрачните мъже...
С характер на приспани урагани...
Такъв ми трябва, да ме отнесе
... от обич... та за друг да не остане...
Автор: риа (Гергана Иванова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар