твойте тайни разплитах броейки звезди.
И те виждах – ту близо, ту някак далече...
Във душата ми трайно ти се загнезди.
Както молят за дъжд след жестоката суша
тъй и аз молих Бога да дойдеш при мен,
песента на морето по залеза слушах
и те чаках със изгрева в новия ден .
Колко бури в сърцето ми тихо отминаха
и се лутах в Живота - сегашния, бившия...
Колко пъти мечтите ми с теб се разминаха
и кръщавах те в нощите със луностишия.
Ала слънце изгря! И прогони кошмара!
На брега си те срещнах със изгрева нов!
Че ноември е лъже ме днес календара.
Юли месец роди се, щом тук си, Любов!
Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар