Ето панделка – завържи ми очите.
Там, във скрина ще скрия мечтите,
а часовника скоро ще спре, от себичност.
Не виждам, даже пролука не си ми оставил.
Прихвани ме през кръста и завърти ме –
в обратна посока, а ти се скрий –
топло , студено, топло... ще те открия.
Тук, някъде до мен си, усещам дъха ти.
В очакване – да те примамя с обич.
И желание за още... много любови.
Мечтаеш ме – съвсем не е от скоро.
Ще те докосна, ще те погаля
с ръце. Ето – очертавам лицето,
после бавно пръст на устните спирам.
Ти дишаш трудно... Почти учестено.
Не говориш, но сякаш трепериш.
Насочвам се към теб – да те целуна искам.
Устните ти са хладно-горещи, като вчера.
Сърцето ти – полудява ли?! Като утре?
Очите ми са потънали в тъмнина.
Хайде, махни ми превръзката –
после ме притисни към себе си.
Нали обеща да си различен?!
А аз ще се плъзна по теб, по тялото ти
като нежна измислица –
вместо тиха молитва за обич,
вместо цветна магия за вричане...
автор: нелла_голд
Няма коментари:
Публикуване на коментар