Не знам, аз зная само колко си ми нужен,
не търся смисъл във това,
кой си ти и защо дойде?
Когато само пепел тлееше в отчаян зов,
а ти дойде и огън пак запали там някъде във нещото наречено сърце.
Ти кой си сякаш те познавам
сякаш била съм винаги до теб,
а днес така си ми потребен,
ела седни до мен поспри.
Аз истински ли те познавам, нима не си илюзия създадена от мен?
За да не бъде светът ми празен съвсем,
И нереален пак ще те обичам,
от илюзията свят ще построя,
и в този свят, пак теб едничък,
ще намеря, да ти дам една мечта.
ще те обичам, нека си мираж
създаден от измъчена душа.
Ще те обичам, искам те такъв,
ще те обичам, адски си ми нужен,
и ако трябва ще живея в сън,
но в този сън ще бъда с тебе.
Ще ме прегръщаш нежно ти
не ще отделям поглед от очите ти,
за да удавя в тях мечтите си.
И вече, няма да те питам кой си? От къде си?
Аз вече зная..
Ти си моето парче от рая!
Няма коментари:
Публикуване на коментар