потъва в нищото на мрака.
Илюзиите рухват бавно
в прегръдките на самотата.
Кръстовищата дремят пусти,
минава четири без двайсет.
Изпитвам смес от странни чувства
(глупаво-сантиментални).
Оглеждам се в море от думи
и ми се иска да заплача...
Как имам нуждата да вярвам,
че нещичко за някой знача.
Как имам нужда от посока-
към себе си да се завърна,
да знам,че някой в мрака чака
на любовта му да отвърна.
Едно изречено "Обичам те"
по вятъра на Някой пращам,
преди да се разсъни разумът,
а чувствата ми да угаснат.
Бисерна
Няма коментари:
Публикуване на коментар