Изповед

Дали за мене да разкажа?
Все още чудя се .Не зная!
Пред вас душата и сърцето да покажа,
Пред вас да ги разлистя ли до края?
И първо от къде да почна?
От болката и самотата
Или пък от това,че съм порочна,
И въпреки това-сама във тишината.
Аз стигнах времето,когато
се лутам от детето към жената.
И сякаш съм на място непознато.
И търся във тунела светлинката.
Но тази светлина я няма.
Тунела тъмен ме обгръща
Потапям се отново във измама.
Измамен път,от който никой се не връща.
Но аз съм търпелива.Продължавам
по пътя труден и нерад.
Макар че,трудността съзнавам.
Не ще се върна пак назад.
А и защо ли да се връщам?
Към миналите тежки дни.
Аз нова страница обръщам
и се надявам нещо да се промени.
Омръзна ми от мимолетни връзки.
Омръзна ми от срещи тайни.
Омръзна ми от опитите дръзки
и от решенията крайни.
Не искам болка да изпитвам вече,
а да почувствам ласка,топлота.
Не искам да греша човече.
а да намеря истинската красота.
Не искам повече да се страхувам,
че щом събудя се – ще съм сама.
Не искам повече да се преструвам,
че в мене няма празнота.
Живеех в грях ,ако това
да търсиш своята половинка
ще сметнете за грехота.
Тогава грешна е и всяка животинка.
Аз зная що е мъка и сълзи.
Какво е щом сърцето ти кърви.
Аз зная що е скръб, лъжи.
Какво е щом безкрайно много те боли.
Е,вярно!Имала съм мигове щастливи.
Но те са толкова помрачени,
че се превръщат от безпаметно красиви
във тъмни краски,от живота заличени.
Съдбата сякаш смазва ме жестоко.
Мечтите ми са безвъзвратно разрушени.
Животът сякаш смее ми се от високо.
А дните ми от смисъл са лишени.
Ах,как копнея силно да крещя,
а не да продължавам с тихи вопли.
Да чуе някой,че пищя,
че моля за прегръдки топли.
Копнея за усмивки искрени и чисти.
За нежен поглед и подкрепа.
Копнея дните ми да станат по-лъчисти
и да намеря в някого утеха.
Надявам се,че някой ден,
когато те намеря, принце мой.
Ще върнеш вярата във мен,
за да намери моята душа покой!

(ТАНЯ ЧОБАНОВА- Келеш Досаден)