потомка на слънце искрящо,
сестра на звездите в среднощния час,
родена сред лято горящо.
За очи си откъснах частичка небе,
в душата излях светлината,
а себе си смело закичих с криле
такава посрещнах зората.
Такава пред Бога първо се спрях
помолих за шепичка Вяра,
която да пази сърцето от грях
в душата щом нещо изгаря.
Такава пред тебе пристигам сега
такава за теб ще остана,
родена от слънцето лятна жена,
жена в светлина изтъкана.
И винаги лятна ще идвам при теб
ненаситен от мен ще отпиваш
похладен и жаден със пръсти от лед
пожарите в мен ще попиваш.
А вятъра щом ми довей Есента
ще тръгвам със птичата песен
и да се върна отново при теб с Пролетта
ще ме очакваш ти есен след есен.
Карамфила Стефанова
Няма коментари:
Публикуване на коментар