в блясъка на синята вода?
Виж! Издува бялата ми риза!
Вика ни във свойта свобода!
Изборът сега за нас е ясен.
Бризът във душите ни шепти.
Аз ще бъда гларус гръмогласен.
Чайка бързокрила ще си ти.
Ще те гоня с думи поетични.
Стихове на теб ще посветя.
И тогава ще узнаят всички,
че съм влюбен и към теб летя.
Най-накрая – сгушени във бриза,
ще притихнем в синьото почти.
Гларусът – със бялата си риза.
Чайката – със своите мечти.
Гларусът – със мъжката си сила.
Чайката – със женска красота.
Боже мой! Любов ни е сплотила!
Бризът за душите ни е тя!
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар