Научи ме

Какво си ти? Кажи ми, за да зная.
Какво си? Нежност или просто прах?
Кажи ми, душата ми се лута,
уморена да търси своят бряг!
Любов ли си? Любов, завинаги,
защо сега дойде, защо закъсня?
От трепета любовен нищо не остана,
нито пък от верността.
Отдавна съм се примирила,
във себе си отрекох и прогоних любовта,
и всичките целувки, подарила
какво сега на тебе да даря?
Оглеждам се в душата си,
тя празна стая,
на разпродажба, дадох любовта!
И хиляди въпроси помежду ни
се блъскат и в очакване стоят.
Аз отговор нямам! А ти?
Но да те отпратя не съм готова,
отново и болка и страст.
И ето днес те питам,
това ли си? Любов?
Ти ли ще ми бъдеш всичко
ти ли ще ми бъдеш светлината в моя мрак?
Ти ли ще прогониш самотата,
научи ме да живея в твоят свят.
Хвани ме за ръка и поведи ме
послушна до теб ще вървя,
за цветовете на страстта ти разкажи ми!
Научи ме да обичам пак.
От нищо-то в душата ми, създай свой образ,
накарай да тупти, изстинало сърце,
накарай пак душата да копнее, за две очи, за две ръце!
Забравих как се обича,
научи ме сега,
ако не-можеш, тихичко иди си,
бях свикнала да съм сама!

от Надежда Памукова