Твърдиш, че съм завоевател,
от женска сласт или за слава.
Не съм предавала приятел,
приятел мен ме е предавал.
Така изглежда общо взето
сместта от изгладнели чувства,
да си приятел със мъжете
се приравнява на изкуство.
Изпуснато познато слово,
фатален жест или усмивка,
направен намек... И готово -
ти ставаш чужда придобивка.
Иди се после обяснявай,
че всичко е било случайно,
застигне ли те тая слава,
за никой не оставаш тайна.
И ще ми се да поизпсувам,
така - по женски - нетипично.
Понеже с думите рисувам,
знай - аз съм нечие момиче.
румпел (Румяна Пелова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар