защо ли само миг от вечността ни даваш,
и този миг в сърцата ни запазен,
да ни гори като за сто пожара?
Нима възможно е със клечка да се стоплиш?
А можеш ли от капка да отпиеш,
и можеш ли от слънцето във мрака да се скриеш?
Може ли, една едничка дума,
да ти напомни колко е безумно?
И може ли, за миг да си обичан
щом в следващият миг, ще си самичък?
Любов, ти много си ми странна,
миговете само ни оставяш
като прозорци към безкрая,
и погледът един, да ни напомня
ти колко си божествено огромна!
от Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар