Ако виждах в тъмното, ако виждах...
Или истината поне да знаех...
А може би твърде много поисках.
Да знаех, че пътят води до край...
Да знаех, че ще издържа без умора...
Или да вярвах поне, че има рай...
А може би е нужна повече вяра.
Да можех нощем да заспя,
да можех миг покой да намеря,
навярно нечия душа щях да стопля,
а своята – от клетката да освободя.
Оттук е дълъг пътят до безкрая,
подай ръката си, усещам топлината,
макар и чужд, и непознат... Да, зная...
Чувам и виждам по-ясно в тъмнината.
Не знам какъв е пътят или посоката,
не знам дали накрая ще има рай.
Може би обичам да пътувам слепешката...
Води ме! Като на сън! Нали няма край?
Айлин Хакова
Няма коментари:
Публикуване на коментар