Което даде, после си го взе.
Защо постеляш пътят ми със тръни
и прът препречваш в моите нозе?
В момент един, звездите подаряваш,
а после с мрак очите затъмни.
Показа ми какво наричат щастие,
след туй жестоко, ми звездите скри.
Защо съдба със мен? Какво ти сторих?
Нима не бях аз винаги добра.
Със всички и със всичко се преборих,
за да спечеля, този мъж и любовта.
Сега реши и пак от мен го вземаш
и кой ти дава право на това?
Животът без да питаш го превземаш,
ти колиш, бесиш, правиш чудеса.
Недей, съдба, недей ми го отнема.
За него давам и животът свой.
Пред тебе днес, аз падам на колене.
Не си го вземай, моля ти се, стой.
Феникс
Няма коментари:
Публикуване на коментар