Има дни, в които...

Има дни, в които ми се струва,

че краят е дошъл на моите мечти...

Във тези дни душата ми тъгува...

Душата ми е пълна със звезди...



Тогава все едно съм лист отронен

и няма как от нещо да ме заболи...

И сякаш съм дърво без корен -

не го боли, дори и да гори...



В такива мигове аз имам нужда

във стих тъгата си да споделя...

Дори на себе си съм чужда...

И просто чакам да ме преболи...



Автор: SAS ( Селвер )