По-добре да го забравя - за него ще бъдат сълзите ми
Когато някой ме чака, предпочитам да не отида.
Да избягам заедно с вятъра, а птиците да покрият следите ми
А щом трябва да си тръгна, по-скоро ще остана - невидима, неканена
Да чуя думите, които не виждам през деня ..
Когато се усмихвам, значи ме боли.
А в мълчанието ми оттеква екот на писък, и ярост, на плач.
Когато ми липсваш, те гоня.
Когато сбъркаш - забравям те
Ала когато си тръгнеш, очакването, че ще се върнеш умира заедно с мен
Дърветата ще ме оплакват и ще ронят листа за мен посред лято.
Предпочитам да се отрека, вместо да повярвам.
Защото светът е нарисуван с акварел, а навън вали.
И всеки цвят се стича със сълзите ми.
Облаци от колебания хвърлят сянка върху душата ми.
Не мога да избягам от разочарованията си.
Затова и ще се скрия от вас.
Не казвайте нищо - сама ще си тръгна.
Не ме помнете, и аз ще ви забравя.
Вие сте всичко, което не бих могла да поправя по грешния си път и мечтите - грешки.
Защото явно е грях, че се стpемя към светлината и че искам само топлина.
И явно е грях да обичаш, и да искаш и теб да обичат.
Горчилка, страх, съмнения, несбъднати копнежи тръгнали си с нощта
Това е всичко, което остана в мен.
Затова когато вярвам в нещо, отричам го.
Когато някои ме чака си тръгвам, когато сбъркаш те оставям.
А когато обичам обичта ми умира след мен
Ина Герджикова
Няма коментари:
Публикуване на коментар