изтъкана от нощта,
дали цветът ще заличи следата,
от празнотата, от тишината?
Черна дреха, прикрива вина,
от взета назаем любов, съдба,
после скрита в тъмнина,
изгубени слова...
черна дреха, предпазва
от рядко честни погледи,
от скритите в очите спомени,
от безкрайния зов, на сърцето да търси любов!
Черна дреха, харесва ми
черно, пълен мрак...моят свят.
Светът в които те няма,
един абсурд на болна душа,
една сянка на светлината,
болезнена тишина.
Черна дреха, за показ
нося аз пред света,
нека мисли, че имам черна душа,
отровна като на змия!!!
от Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар