нека ми я донесе
кажи му, че съм ти любима,
че бие в нас едно сърце.
Кажи му, че много далеч съм,
разстояние зло ни дели,
повтори му думите, за да не ги забрави,
ще премине много планини.
Кажи му, че го чакам с трепет
от тебе вести да ми донесе,
те толкова радост ми носят,
сгряват с нежност мойто сърце.
И щом вятърът със утрото, довее,
думите казани с твоят глас,
ще ги запазя близо до сърцето,
като цвете посято от нас.
Аз по вятъра, отговор ще ти пратя,
той ще ни бъде, свидетел, другар
в тежките наши моменти,
ще ни носи скъп дар.
И обич моя, щом си тъжен,
когато разстояние тежи
когато вечер те налегне самотата,
излез и вятъра търси.
Той, като скъп приятел,
бързо ще се отзове
ще ти разкаже, как навън с копнеж го чакам,
как ме радват думите изпратени от теб.
Ще ти повтори, колко те обичам,
ще ти го каже с моят глас,
и очи ако затвориш ще ме видиш,
ще усетиш мойта топлина.
Ще усетиш как, със нежни пръсти
галя твоята коса.
Недей да бъдеш тъжен, обич моя
помни че в нас тупти едно сърце,
и някога, сърцето ще намери,
път, за да ни събере!
от Надежда Памуковa
Няма коментари:
Публикуване на коментар