ти нали за това ме избра?
Ще намеря хиляда причини
да живея и да не умра!
Ще настъпват големи промени,
ще се сменят слънца и луни...
Ще пресъхват морета ,но в мене
нищо няма да се промени.
Ще си взема за четене книга,
ще отглеждам в саксия звезда,
ще живея сама -ще ми стига
малко въздух и малко вода...
Трубадури,поети,пройдохи...
И мъже от различни епохи
ще се спират под моя балкон...
И мъже от различни епохи
ще ми правят любовен поклон.
Но ще бъда сурова и хладна.
Ти нали затова ме избра?
Ще остана докрай безпощадна,
само с тебе ще бъда добра.
Всяка лоша мълва ще отмине,
ще ни срещне добрата съдба...
Ще те чакам хиляда години
ако ти пожелаеш това...
Ако бях дъжд...
Щях да валя през очите ти
...докато си спомниш Малкия принц,
бдящ над своята единствена роза.
Ако бях утро...
Щях да изгрея в сърцето,
за да стопля раните,които
нощите на сбогуванията в миналото
са ти причинявали.
Ако бях дъга...
Щях да поникна в душата ти,
като преливаща радост от Сътворението.
Ако бях мъгла...
Щях да се стопя като
последните ти сенки на съмнение...
Ако бях вятър...
Щях да ти върна хвърчилото,
което твоята детска ръка
някога е пуснала на воля.
Ако бях нощ...
Щях да осветля със звездите си
пътеката към теб.
Ако бях пътека...
Щях да вървя под нозете ти,
за да не се разминем отново.
Ако бях сън...
Щях да пребродя девет планети,
за да се сбъднем на десетата...
Ако съм всичко заедно...
значи съм те намерила !
Ралица Георгиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар