и си тръгват, когато боли...
Плачат тихо, самотни във здрача,
уморените мъжки очи.
От обида до кръв наранени,
плачат тихо - дори без сълзи.
А сърцето във тях е сломено.
И от болка се гърчи, кърви...
Плачат тихо по своя си начин.
Без истерии. Безгласно дори.
А когато пред тебе заплачат,
значи вярват във теб, разбери.
Всяка мъжка сълза е безценна.
Носи в себе си сила и жар.
И когато е с теб споделена,
си получил най-ценния дар.
Веселка Василева
Няма коментари:
Публикуване на коментар