понеделник, 6 юни 2011 г.

Живот

В затвор на собствения дом,
подвластен сам на своята душа,
обречен на мълчание от думите,
си сам-самичък на света.
Вървиш по пътя, който някой е избрал за теб,
по стъпките, които някой е белязал.
Нещастен, глупав, изморен,
подвластен на любов или омраза.
В главата ти се блъскат хиляди въпроси.
Разкъсван от съмнения не знаеш как да продължиш.
Желаеш да си нещо, но какво си…?
Не казва никой, значи трябва, продължаваш да търпиш…

 Светослава Димова

Няма коментари:

Публикуване на коментар