забулено в мъгла, мълчание
нощна тъма, едно послание
и някъде далече, ти..
Потънал в кротък сън,
в сънят си сам ли си?
Аз тиха със нощта ще вляза,
невидима, забулена в мъгла
до леглото ти безшумна ще застана,
ще те погледам със безгласна топлина,
ще поседна до теб, ще постоя.
Ще се взирам в лицето ти, така любимо с познати черти,
с поглед ще погаля, косите ти,
да не събудя твоите мечти.
ще почувствам с устни дъха ти,
сладкият дъх на любов,
после нежно ще целуна челото ти
лека нощ, моя любов!
Ще си отида тиха с нощта,
взела от твоето щастие,
ще го потърся със теб във съня,
където я има любовта.
Спи спокойно сега! Ще се видим в нощната тишина.
от Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар