Без път

Сама...
и боса
и чужда
и ничия
До болка обезумяла от безразличия.
Без път...
без посока
само локви
Мокрото прогизнало до кости.
Небе, стоварило се върху земята.
Сиво и черно обвило душата.
Остър дъжд...
тъмно
и кално
Назад не поглеждам.
В локвите своите мисли оглеждам.

Автор : Ниа