Тя

Ти


не искаше

Тя да дойде,

или

поне не толкова скоро.

Искаше ти се

Тя да закъснее…

много да закъснее.

Безсилие.

Това е, което те мъчи.

Можеш всичко, но не и това -

да я спреш.

Тя е...

ужасяващо безчувствена -

няма очи, като твоите

с които срещаше усмивката му,

няма сърце, като твоето

с което го обичаш

(и винаги ще го обичаш),

няма ръце, като твоите

с които си се вкопчила в него

и не искаш

да и позволиш

да ти го отнеме.

Тя е невидима…

но е толкова много видима сега.

Прекоси прага ти

зловещо

и го взе,

макар да няма нужда от него,

както ти имаш.

Мислиш си...

(Тя няма право... Не е създател, а взима…)

Знам, че я мразиш!

Кой я обича?!

Бъди силна!

Затвори вратата след нея

и се моли...

Той - любимият ти,

да почива в мир!



И аз се моля... за живите!



06.07.2010

Жулли (Юлия Димитрова)