Виждал ли си?

Погледът на утрото,
потънал във свежест,
в мъгла обвита, виждал ли си утринна роса?
Там някъде из-чурулика птиче,
събудено от светлина,
едно красиво, ново утро
ражда се с неземна красота.
Ти някога, почувствал ли си утрото,
откривал ли си колко звуци има сутринта?
Ей така, стоял ли си сред нищо-то,
за да посрещнеш с усмивка деня?
За да видиш как всичко заблестява,
окъпано в роса огряно от лъч светлина.
Поглеждал ли си планината,
как съблича мъгливата дреха,
как всичко се пробужда,
от сън дълбок, оживява света?
Ти слушал ли си сутрин тишината,
със хилядите багри виждал ли си я?
А нощем гледал ли си, лунната соната,
Поспрял ли си за миг поне, да се огледаш в мрака,
как нощем всичко по-различно е?
Избирал ли си си звезда,
наричал ли си я със нежно име,
в нощта поискал ли си светлина,
светулка някога ти улови ли?
Поглеждал ли си нощно пълнолуние,
и нощем брал ли си цветя,
и легнал сред поляните,
говорил ли си с нощта?
Ако не си, ела, ще ти покажа,
ела хвани ме за ръка
за утрото ще ти разкажа,
и заедно ще посетим нощта,
ела аз вече съм видяла и утринна роса, и нощен хлад,
ела, ще ти разкажа,
как ражда се една любов!

от Надежда Памукова